Инвестиционната цел на подфонда е да инвестира активите си предимно в банкови депозити и инструменти на паричния пазар (предимно деноминирани в US Долари и други валути, обвързани с US Долари). На второ място подфондът инвестира в дългови ценни книжа с инвестиционен и неинвестиционен рейтинг (включително ценни книжа с фиксиран и плаващ лихвен процент), като държавни облигации и корпоративни облигации, приети на официален пазар или търгувани на регулиран пазар и деноминирани в US. Долари или други валути, хеджирани срещу US Долари, а също така в структурирани финансови инструменти и финансови деривативи за целите на ефективното управление на портфейла или хеджиране. Не се позволява Подфондът да инвестира в акции. Ликвидности, предприятия за колективно инвестиране, финансови деривативни инструменти, структурирани финансови инструменти, заемане на ценни книжа и репо сделки могат да бъдат използвани в ограниченията, описани в част 3.1. и 4. от Проспекта.

„Американската икономика показа умерена устойчивост през третото тримесечие, като растежът на БВП достигна 2%, а потребителските разходи останаха стабилни въпреки по-слабите данни за труда. Митата продължиха да засилват несигурността, оказвайки лек инфлационен натиск. Американските държавни облигации се представиха добре през третото тримесечие. Съответната им крива се понижи, особено по отношение на краткосрочната ѝ част, където доходността по 2-годишните облигации падна с 30 базисни пункта. Дългосрочната част на кривата направи по-слабо изразено движение, като средно спадна със 17 базисни пункта. През тримесечието пазарите намалиха залозите си за намаляване на лихвите от ФЕД, но очакваният лихвен процент в края на годината беше възстановен до края на септември. Фед извърши първото си намаление на лихвите с 25 базисни пункта до средата на септември, както се очакваше, и сигнализира за по-нататъшно облекчаване на паричната политика.“

Подфондът реализира възвръщаемост от 1,03% за тримесечието. Положителното представяне на портфолиото се дължи на успешни решения за разпределение по сектори, особено при позиционирането на държавния и корпоративния дълг. Макар че изборът на ценни книжа като цяло беше неутрален, приносът на отделните ценни книжа беше смесен, като положителните резултати от държавните облигации бяха компенсирани от позициите по корпоративен кредит. Стратегията за кривата на доходност имаше леко отрицателно въздействие, въпреки че позиционирането на дюрацията се оказа полезно в средата на покачващи се лихвени проценти. Подфондът запази подобен състав на портфолиото като през предходното тримесечие. Държавните облигации останаха преобладаващият компонент на портфолиото по отношение на дюрацията и по отношение на номиналната експозиция. Общата дюрация на портфолиото се движеше в диапазон, малко под 2,0.